1.07.2008 г., 11:37

Ела

991 0 1
Погледни ме с онзи поглед,
тъй нежен и дълбок.
Поиграй си с мойте мисли,
но моля те - не бъди жесток!

Докосни ме пак,
аз мирна ще стоя,
обещавам - няма да се инатя,
а в теб ще се разтопя!

Прегърни ме,
с ръцете си силни ме пази,
аз с косите си ще те галя,
на сърцето ми топлина дари!

Бъди до мен,
но не искай нищо,
нека само помълчим.
Не рискувай, нека не боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...