Ела
ЕЛА
Очите ти са по-черни от въглен,
там проблясват мънички капки катран.
По мене си със поглед замъглен...
Не тръгвай по пътя, от мене чертан.
Тук спомените са минно поле.
Зад мен е бездна - старата моя любов...
Осъден съм грешник без житие...
Във живота си нося кръста Христов.
Но сега тръгни към мен! Ела!
Още дните ми есенно слънце ги грей...
Над моя сетен цвят ще станеш пчела.
Ела! Не искам да идва суховей…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены