11 окт. 2014 г., 09:33

Елегия- 4...

541 0 0

 

 

Елегия- 4...

 

Ти помниш ли, как някак неуверено

самотна птица в залезът кръжеше,

когато проумяхме, колко временно

бе чувството, което ни държеше?...

 

И после всеки в някаква посока

пое унило, но самотен вече...

Безроден вятър във фалцет високо-

сам виеше из гаснещата вечер...

 

... А сякаш вчера, влюбени и диви,

живеехме във изгреви безкрайни

и на изкуството, да сме щастливи,

владеехме естествените тайни...

 

От някаква божествена трансфузия

се вливаше в душите ни блаженство,

но вечността оказа се илюзия

и цялата ни страст за съвършенство...

 

Дали внезапно бяхме помъдрели?...

И по-щастливи бяхме ли наистина?...

Все питахме в нощта набрали смелост,

но ехото отвръщаше единствено!...

 

... А днес се връщам с мислите обратно

(когато ми е тъжно и безвременно),

към споменът за птицата, която

кръжеше в Оня залез неуверено...

 

Коста Качев,

10.10.2014.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....