23 сент. 2008 г., 08:28  

Eлиа

983 1 10

 Елиа

               На внучката ми

Колко са нежни ръцете ти, Елиа!
Като клонките на родопските цветя.
И колко са сини очите ти, Елиа!
Като небето над Родопа планина.
Щом заплачеш по лицето ти
се търкулват сълзи-пендари
и поливат стройното ти телце
като бориките на планина Родопа.
Щом се засмееш гласчето ти
еква като чановете
на родопските стада.
Ще изпея за тебе
най-хубавата си песен
и ти ще заспиш,
а аз ще осъмна с мислите си
за бистрите родопски ручеи.

Колко са нежни ръцете ти, Елиа!
И колко са сини очите ти,
мое малко, бълбукащо изворче!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Латинка-Златна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички за вниманието!
    Милчо, вече си в Откровениа и това много зарадва!Благодаря и на тебе,
    за хубавите думи!
  • Eх Латинче,
    Ех нежна душо, с обич пълна...
    Латинче Златна!
  • Много хубав стих изпълнен с много, много обич!
    Поздравления, Латинка! И за прекрасната ти внучка, и за обичта ти към Родопите!
    И борùките те поздравяват!
  • Красива нежна обич...
    Поздрав, Златна!
    Да ти е живо и здраво бълбукащото изворче!
  • много красиво...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....