9 июл. 2011 г., 13:02

Емигрантско

1.4K 2 10

ЕМИГРАНТСКО



ЕМИГРАНТСКО

От щастие – и глътка – не отпила,
с надежда сляпа тлея... Жива клада!
Сърце оставих в Теб, Родино мила.
А сянката ми броди... Из Елада...

Защо ми са криле и чужда стряха?
За Дух свободен – тясно е небето.
Без Тебе дните ми осиротяха.
Остана само мъката... В сърцето.

И тук – на рози – въздухът ухае…
Вълни се гонят, плиска песен птича.
А болката не стихва… Все дълбае.
БЪЛ-ГА-РИ-Я – в сън и наяве срича.

Благослови ме, Майко, да се върна!
В най-нежни стихове – да те извая.
Честита – рожбите си да прегърна.
Без Теб, Родино, няма брод към Рая.

Душата ми – сестра на ветровете,
дете на слънцето и на звездите –
дар скромен праща ти, наместо цвете,
синовната ми обич... И сълзите.

05.12.2007-Атина

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Стаменова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истинско! Поздраления, Павлина!
  • Силно и казано толкова човешки! Поздрави!
  • Тук съм, Приятели, върнах се. Едва издържах 14 месеца без България! Нямах избор. Без да ме питат - купиха ми билет от Атина, защото някой трябваше да връща дълговете. Но сбъднах мечтата си - лаптоп, на който не спирам да пиша и да се радвам като малко дете. Отново - безработна, но щастлива, че съм в Родината. Останалото е ПОЕЗИЯ!
  • Трогателно!Винаги има път назад, към Родината!Поздрави!
  • Петя е напълно права, стихът ти носи силен емоционален заряд, абе, казано простичко - разплака ме!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...