Емигрантско
ЕМИГРАНТСКО
ЕМИГРАНТСКО
От щастие – и глътка – не отпила,
с надежда сляпа тлея... Жива клада!
Сърце оставих в Теб, Родино мила.
А сянката ми броди... Из Елада...
Защо ми са криле и чужда стряха?
За Дух свободен – тясно е небето.
Без Тебе дните ми осиротяха.
Остана само мъката... В сърцето.
И тук – на рози – въздухът ухае…
Вълни се гонят, плиска песен птича.
А болката не стихва… Все дълбае.
БЪЛ-ГА-РИ-Я – в сън и наяве срича.
Благослови ме, Майко, да се върна!
В най-нежни стихове – да те извая.
Честита – рожбите си да прегърна.
Без Теб, Родино, няма брод към Рая.
Душата ми – сестра на ветровете,
дете на слънцето и на звездите –
дар скромен праща ти, наместо цвете,
синовната ми обич... И сълзите.
05.12.2007-Атина
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Стаменова Всички права запазени
