9 дек. 2018 г., 22:04

Енигма 

  Поэзия » Другая
588 1 2

Явление е душата моя! Мълния е тя!

Развихрена стихия – буря, земетръс.

Взрив е същността моя в ядрен синтез.

Не знам дали вода съм, огън или пръст.

 

Коя е същността човешка неразгадана?

Коя е енигмата на душата ми странница?

Коя съм аз? Буря, огън, дъжд или страст?

За да се позная, без криле докоснах края?

 

Да бъда тук и там – съдбата ми е отредила.

Не ми е познат страхът с радости примесен.

Душата ми – от странник жадувано явление –

в реалността на сбъднат сън люлее се, люлее...

 

Самадхи

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Творбата ми не е скандална, лирическата ми героиня е обобщен образ на жената, която носи в себе си импулса на живота и е способна да го изрази. Ключовата фраза тук е "Не ми е познат страхът с радости примесен" и разкрива светоусещането и себевъзприятието на жена, която е събудила в себе си духа на езическите богове. Замисляли ли сте защо в историческото си развитие човечеството постепенно отдалечава своите богове от света, който самият той обитава? Не отричам ценността на нито една религия или духовно учение, но роденото от ума винаги е ограничение, предразсъдък. Истинската ни същност се реализира в мига на преливане в цялостта, т. е. когато енергията в телата ни, Духът в нас, се свърже с импулса, трептящ в стрък трева или цвете, с безформеността на водата, със скоростта на мълниите, със светлината и топлината на огъня. Благодаря за грамотния прочит, г-н Станев!
  • Моите почитания, г-жо Мазлум! Колко хубаво е за читателя да прочете душата на един открит и необременен от предразсъдъците човек!
Предложения
: ??:??