9.12.2018 г., 22:04

Енигма

819 1 2

Явление е душата моя! Мълния е тя!

Развихрена стихия – буря, земетръс.

Взрив е същността моя в ядрен синтез.

Не знам дали вода съм, огън или пръст.

 

Коя е същността човешка неразгадана?

Коя е енигмата на душата ми странница?

Коя съм аз? Буря, огън, дъжд или страст?

За да се позная, без криле докоснах края?

 

Да бъда тук и там – съдбата ми е отредила.

Не ми е познат страхът с радости примесен.

Душата ми – от странник жадувано явление –

в реалността на сбъднат сън люлее се, люлее...

 

Самадхи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Творбата ми не е скандална, лирическата ми героиня е обобщен образ на жената, която носи в себе си импулса на живота и е способна да го изрази. Ключовата фраза тук е "Не ми е познат страхът с радости примесен" и разкрива светоусещането и себевъзприятието на жена, която е събудила в себе си духа на езическите богове. Замисляли ли сте защо в историческото си развитие човечеството постепенно отдалечава своите богове от света, който самият той обитава? Не отричам ценността на нито една религия или духовно учение, но роденото от ума винаги е ограничение, предразсъдък. Истинската ни същност се реализира в мига на преливане в цялостта, т. е. когато енергията в телата ни, Духът в нас, се свърже с импулса, трептящ в стрък трева или цвете, с безформеността на водата, със скоростта на мълниите, със светлината и топлината на огъня. Благодаря за грамотния прочит, г-н Станев!
  • Моите почитания, г-жо Мазлум! Колко хубаво е за читателя да прочете душата на един открит и необременен от предразсъдъците човек!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...