Явление е душата моя! Мълния е тя!
Развихрена стихия – буря, земетръс.
Взрив е същността моя в ядрен синтез.
Не знам дали вода съм, огън или пръст.
Коя е същността човешка неразгадана?
Коя е енигмата на душата ми странница?
Коя съм аз? Буря, огън, дъжд или страст?
За да се позная, без криле докоснах края?
Да бъда тук и там – съдбата ми е отредила.
Не ми е познат страхът с радости примесен.
Душата ми – от странник жадувано явление –
в реалността на сбъднат сън люлее се, люлее... ...