Епистемология на дървения философ
IV
"Последна дума, да кажеш имаш",
чух как палачът шепне ми в ухото.
Сред множеството, голи посред зима,
видях бедняци в дрипи да ме зяпат.
Ех, драги, за мойта чест вдигнете чаши,
пълнете с манна празните стомаси.
Гуляйте, пийте от виното младо,
и оставете клетия да страда.
Танцувайте и хляба разчупете,
до ранно утро тук се веселете.
На сутринта в ръка с ръждив петак
на всяка гръд сторете божи знак,
на гроба ми хвърлете стар балтон -
да стопли задникът на мъртвия Вийон.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Joakim from the grave Все права защищены
