IV

"Последна дума, да кажеш имаш",
чух как палачът шепне ми в ухото.
Сред множеството, голи посред зима,
видях бедняци в дрипи да ме зяпат.
Ех, драги, за мойта чест вдигнете чаши,
пълнете с манна празните стомаси.
Гуляйте, пийте от виното младо,
и оставете клетия да страда.
Танцувайте и хляба разчупете,
до ранно утро тук се веселете.
На сутринта в ръка с ръждив петак
на всяка гръд сторете божи знак,
на гроба ми хвърлете стар балтон - 
да стопли задникът на мъртвия Вийон.