7 окт. 2017 г., 11:14  

Епитафия

600 0 0

                 на Тотко

 

Знам,

      както Икар

                     в полета

                               ще изгоря!

Ще стопи

            Слънцето

                         восъчните ми

                                           криле!

Пътя

        труден –

                   не ще

                        докрай

                               да извървя,

и неизживяло -

                 сърцето

                          в бури

                                 ще умре!

 

P.S. Остана пътя – от теб

                             неизвървян,

но туй

       не значи –

                 Живот

                        неизживян...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Шани Все права защищены

13 юни 1986г.
Сливен

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...