7.10.2017 г., 11:14  

Епитафия

595 0 0

                 на Тотко

 

Знам,

      както Икар

                     в полета

                               ще изгоря!

Ще стопи

            Слънцето

                         восъчните ми

                                           криле!

Пътя

        труден –

                   не ще

                        докрай

                               да извървя,

и неизживяло -

                 сърцето

                          в бури

                                 ще умре!

 

P.S. Остана пътя – от теб

                             неизвървян,

но туй

       не значи –

                 Живот

                        неизживян...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шани Всички права запазени

13 юни 1986г.
Сливен

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...