15 янв. 2010 г., 16:59
Епизод без... "очи"
В къртичите тунели на отчаянието ми е нужен слепецът -
да ме изведе.
Имам очи - не виждам.
Той няма, но знае.
Орисан да е верен - без очите си...
... да ни води до предназначеното за нашите очи.
Благословен да е слепецът, който вижда същността на пътя...
... къртичините на нашето осветление... Изход!
© Георги Колев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
мммммммммного хубаво!
-
На всички ни е нужен СЛЕПЕЦЪТ,който да ни изведе на светло.
Защото може да е сляп,но важното е че знае посоката,нали! -
Луд фен съм на къртиците!Еволюцията доста си е поиграла с тях.
Само най-необходимото - кожухче, нокти и невероятен ориентир към храната.(не виждат, но усещат)
Виждал ли си им ушите? -
!!!Харесва ни стихът ти!Поздрав!
-
!
Поздрав! -
... и огнения кръг си има изход, дори безкрая някъде "изтича",
когато чуваш трели в тихото... не стъпвай бавно... тичай...!
-
!!!!
-
или пък вход... кой знае?!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
