Jan 15, 2010, 4:59 PM

Епизод без... "очи"

  Poetry
1.1K 0 8

В къртичите тунели на отчаянието ми е нужен слепецът -

да ме изведе.

Имам очи - не виждам.

Той няма, но знае.

Орисан да е верен - без очите си...

... да ни води до предназначеното за нашите очи.

Благословен да е слепецът, който вижда същността на пътя...

... къртичините на нашето осветление... Изход!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Колев All rights reserved.

Comments

Comments

  • мммммммммного хубаво!
  • На всички ни е нужен СЛЕПЕЦЪТ,който да ни изведе на светло.
    Защото може да е сляп,но важното е че знае посоката,нали!
  • Луд фен съм на къртиците!Еволюцията доста си е поиграла с тях.
    Само най-необходимото - кожухче, нокти и невероятен ориентир към храната.(не виждат, но усещат)
    Виждал ли си им ушите?
  • !!!Харесва ни стихът ти!Поздрав!
  • !
    Поздрав!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...