Очакам те вече толкова време -

тази любов се превръща във бреме.

Идваш, отлиташ, толкова мил,

накрая отричаш такъв да си бил.

После играта пак се повтаря.

Трепет и порив как се забравя?

Край как се слага, врата се затваря?

Кой ще ми каже това да не правя?

Спомени, минало, нежност, мечти.

Искам в моя живот все да си ти.

Не те чувам, когато отричаш изобщо,

че имаме право на бъдеще общо.

Моля се пак да ме върнеш във дните

с безкрайни разходки покрай вълните.

Гласът ми се губи в шума на морето

и свъсено чува ме само небето.