Очакам те вече толкова време -
тази любов се превръща във бреме.
Идваш, отлиташ, толкова мил,
накрая отричаш такъв да си бил.
После играта пак се повтаря.
Трепет и порив как се забравя?
Край как се слага, врата се затваря?
Кой ще ми каже това да не правя?
Спомени, минало, нежност, мечти.
Искам в моя живот все да си ти.
Не те чувам, когато отричаш изобщо,
че имаме право на бъдеще общо.
Моля се пак да ме върнеш във дните
с безкрайни разходки покрай вълните.
Гласът ми се губи в шума на морето
и свъсено чува ме само небето.
© Boryana Boteva Всички права запазени