Мъдрец почесва голото си теме
и спорът ни прекъсва, малко нервно.
Аз просто чакам – дявол да ме вземе,
и Бог да ме обикне – безрезервно.
Изгубените битки са ми хоби,
свирукам тихо, теглейки каиша.
Напук на скудоумие и злоба,
небето цяло с думи ще изпиша.
И някой ден, случайно ще надникне,
ще прочете и Бог, с усмивка крива.
Наивността ми Господ ще обикне.
Перо-тризъбец, знам ще ми отива.
© Надежда Ангелова Все права защищены