20 сент. 2019 г., 22:59  

Цвете

964 0 0

От блян облян си цвете мое,

всички те обичат,

толкова си социален,пееш като птичка,

а аз си седя там,

допряна до стената,

мислеща си как да те заговори,

потънала в сенките на тъмнината.

 

Потъвам дълбоко в мислите си,

мисля си за много неща,

но и за теб цвете мое,

ти си причината да плача понякога,

но никога няма да ти кажа,

виждам,че сякаш ме избягваш,

видиш ли другите,мен все едно ме няма,

не ме погребвай още,

аз все още съм жива,

наранява ме да гледам,

как ги разсмиваш,

как им говориш,

А аз съм принудена да те гледам отстрани,

правейки се на щастлива.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Thatlonelygirl Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...