20.09.2019 г., 22:59  

Цвете

959 0 0

От блян облян си цвете мое,

всички те обичат,

толкова си социален,пееш като птичка,

а аз си седя там,

допряна до стената,

мислеща си как да те заговори,

потънала в сенките на тъмнината.

 

Потъвам дълбоко в мислите си,

мисля си за много неща,

но и за теб цвете мое,

ти си причината да плача понякога,

но никога няма да ти кажа,

виждам,че сякаш ме избягваш,

видиш ли другите,мен все едно ме няма,

не ме погребвай още,

аз все още съм жива,

наранява ме да гледам,

как ги разсмиваш,

как им говориш,

А аз съм принудена да те гледам отстрани,

правейки се на щастлива.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Thatlonelygirl Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....