Мислено и наяве...или в съня изпратена покана от копнеж...
В очите да се огледаш - опитай вкуса ми в капка сълза.
Аромата с кожата си да попиеш - огън създаден върху постеля
от нежен сатен и съблечени тайни...
Ръка в ръката да поставиш - от посоката,
по предишния път, нямам промяна.
Още те копнея, желая, живея.
Без свещи, без рози. Само ти и аз - очи в очи,
луната като огледало светлината им да отрази.
Притисни ме с гръдта си - събери пак разрухата в самотната ми душа.
Слепи й стъклените парчета с диханието си - венец от пролетни цветя.
Спри студа и тъмнината - стопли ме с топлината на твоята кожа. 
Нежно. Бавно.
Нека те усетя, бавно ми изостряй сетивата.
И нека ти дам, каквото поисках, което взех -
всеки сантиметър от твоята душа, върху и по дланта се разлей...
повече не мога без твоите сълзи.
Повече искам!
Повече те копнея - навлез в моя свят...
Повече желая - твоят ми подари...
Не спирай...да ми даваш повече и повече с тялото си, и сетивата - 
още повече, дай ми, от душата.
Живея - умирайки, сливам и разливам се от, и по теб...живея!
Да започнем отначало!?
Мислено крещя в очите ти, наяве и в съня - изпращам покана от копнеж...
Шепнейки името като клетва за вяра, моля, и нека от нежност боли!
Да боли от допир, да боли от мисъл...повече, заедно.
Дует - сляп и ням в танца си на пълно сливане, и ритъм един.
Ти за мене и аз за тебе - повече, още...всичко! 
Люби, обичай, ранявай - още повече ми давай.
Тяло и душа...нежно, бавно - цял живот повече и след това, всичко.
Ти и аз. 
Ти за мене и аз за тебе - рай и прокоба.
Дай ми, каквото поиска, което взе - сълзите ми, любовта ми...живота ми!
Още ще те копнея, желая - така живея и умирайки ще те изживея.
Мой...мой рай, и прокоба.
Едно дихание с аромат на пролетни цветя!
Едно име, като клетва за вяра шептя!
Любов и мъко моя, моля, завърти ме с първородния грях в танца на живота...
Хвани ме за ръка...и на, и пред Бога ще ти сведа глава.
Повече...всичко от теб желая, за да живея!

02.02.2023г.
редакция: 09.06.2023г.