13 февр. 2008 г., 20:29

Есен

1.2K 0 5
 

Къде отлетяха птиците?

Тишината издава страха.

Защо са без маски дърветата?

През клоните прозира голотата.

Този бесен вятър същият ли е,

който крадеше по плажа шапките ни?!

Пусто е в душата.

Есен.

По стъклата пробляскват първите капки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е, пиши пак. Бях изумен, виждайки твой коментар - след 9 години някой да се появи пак. Прочетох нещата ти - има доста интересни и любопитни. И вероятно можеш да ни кажеш много - с произведения, разбира се!
  • Очарована съм още от първата си "среща" с теб!
  • Харесва ми картината! Хубаво рисуваш!
  • Хареса ми..Поздравления!!!
  • "Тишината издава страха."
    Студът го облича,а вятърът
    той е същият, но сега
    просто не го обичаме

    Поздравления!Хареса ми стихът ти!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...