etikki (Мариета Караджова)
100 82
24 дек. 2011 г., 23:54

Eсен 

  Поэзия » Любовная
561 0 4

Есен е. Дори и във душата ми. 

Есен е, с опадали листа.

Мрачно е, студено е и няма те.

Вятърът клюкарства със дъжда.

Тръгвам по помръкналите улици,

по килим от мъртва красота.

И вървя, повтаряйки безумици.

Мракът ми отвръща с тишина.

Чакам да си спомниш за очите ми.

Чакам да си спомниш, че ме има.

И бълнувам думи за обичане,

гаснещи в прииждащата зима.

Аз вървя, по улица за двама,

газейки изгнилите листа.

А дали боли ме, че те няма

или ме боли от есента?

© Мариета Караджова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??