Eсен
Есен е. Дори и във душата ми.
Есен е, с опадали листа.
Мрачно е, студено е и няма те.
Вятърът клюкарства със дъжда.
Тръгвам по помръкналите улици,
по килим от мъртва красота.
И вървя, повтаряйки безумици.
Мракът ми отвръща с тишина.
Чакам да си спомниш за очите ми.
Чакам да си спомниш, че ме има.
И бълнувам думи за обичане,
гаснещи в прииждащата зима.
Аз вървя, по улица за двама,
газейки изгнилите листа.
А дали боли ме, че те няма
или ме боли от есента?
© Мариета Караджова All rights reserved.
