ЕСЕН - 6
1.
Листата падат –
умиращи сърца,
докоснати от любовта на есента.
Листата светещи от злато –
умиращи мечти на лятото.
2.
Листата чуват пак
зова на майката земя.
Не могат да му устоят –
така е властен той и непреклонен.
3.
Пълзи мъглата по Черешов дял.
И виждам как гората по ръба на хребета
с повдигната яка посреща
проточения вой на есенния вятър.
4.
Вратите шарени на есента
широко са отворени.
През тях вихрушки листопадни
нахлуват шумно в светлия ми ден
и носят есенните аромати –
напомнят позабравени неща.
5.
Листата капят
и ръкопляскат с позлатени длани, изумени
от майсторката-есен, сътворила
невероятните си пъстри чудеса.
© Иван Хаджидимитров Все права защищены