Отидоха си лятото и птичата песен.
Отново е есен.
Времето се точи бавно и меланхолично,
за тъмната, студена есен, това е привично.
Потъмнява водата във езерата,
клонки се люшкат във ритъм,
носят се напред-назад листата,
всичко спотаено мълчи.
Чуват се писъци детски,
вятърът студено бучи,
тишината е притиснала всичко,
в далечината нейде блеят овци.