Отидоха си лятото и птичата песен.
Отново е есен.
Времето се точи бавно и меланхолично,
за тъмната, студена есен, това е привично.
Потъмнява водата във езерата,
клонки се люшкат във ритъм,
носят се напред-назад листата,
всичко спотаено мълчи.
Чуват се писъци детски,
вятърът студено бучи,
тишината е притиснала всичко,
в далечината нейде блеят овци.
© Мария Игнатова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
