Отидоха си лятото и птичата песен.
Отново е есен.
Времето се точи бавно и меланхолично,
за тъмната, студена есен, това е привично.
Потъмнява водата във езерата,
клонки се люшкат във ритъм,
носят се напред-назад листата,
всичко спотаено мълчи.
Чуват се писъци детски,
вятърът студено бучи,
тишината е притиснала всичко,
в далечината нейде блеят овци.
© Мария Игнатова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
