Сенд (Георги Стоянов)
387 3084
6 нояб. 2021 г., 10:32

Есенен етюд 

  Поэзия » Пейзажная
490 2 3

Брезичките станаха златни.
Потрепват с листа-огърлици,
като госпожици знатни,
накипрени в дълги редици.
А пътят се вие нататък,
към селo с усмихнати хора.
Път дълъг, животът е кратък,
но вървя, не усещам умора.
Ветрецът е нежен и гали,
врабец върху клон чурулика.
Зад хълма спят зимните хали.
Бял облак над мен тананика.

© Георги Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??