Есенна импресия
На червения диван във хола
хърка тлъста синя котка. Другата я дебне скришно.Радиото бърбори тихо. Листопаден маратон навън препречва тънките ми стъпки. Дъждът е станал глухоням. Заекват старите прозорци. Слънцето захожда бавно — още метър и пресича гол линията на хоризонта. Тротоарът си избърсва локвите в обувките на пешеходците. А мънистено момиче с токчета прескача улици и шахти. Светофарите намигат странно на препълнените автобуси. Такситата са жълти минзухари, а аз съм рошава и гладна. Така ми се яде лазаня... Котките се скубят бясно, бездомно куче пее чалга. Телевизорът си сипва второ, псува сметката за тока. Навън е тъмно и студено. Небесно наводнение се стича по бузите на плачеща девойка. Валежът мокри всичко в мене, сълза попива в твойта снимка. Не ми остава нищо друго, освен да те сънувам по чорапи. Обещай да ги свалиш веднага.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепър Формаджи Все права защищены
Това ми хареса. 
