Есенна импресия
На червения диван във хола
хърка тлъста синя котка. Другата я дебне скришно.Радиото бърбори тихо. Листопаден маратон навън препречва тънките ми стъпки. Дъждът е станал глухоням. Заекват старите прозорци. Слънцето захожда бавно — още метър и пресича гол линията на хоризонта. Тротоарът си избърсва локвите в обувките на пешеходците. А мънистено момиче с токчета прескача улици и шахти. Светофарите намигат странно на препълнените автобуси. Такситата са жълти минзухари, а аз съм рошава и гладна. Така ми се яде лазаня... Котките се скубят бясно, бездомно куче пее чалга. Телевизорът си сипва второ, псува сметката за тока. Навън е тъмно и студено. Небесно наводнение се стича по бузите на плачеща девойка. Валежът мокри всичко в мене, сълза попива в твойта снимка. Не ми остава нищо друго, освен да те сънувам по чорапи. Обещай да ги свалиш веднага.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепър Формаджи Всички права запазени
Това ми хареса. 
