Eсенни неволи - дует с Mazaco (Емил Боянов)
Петя:
Настъпва пъстра есента.
Листата сипят се на воля...
Пък аз започнах да мета,
че трябва да изчистя двора.
А кучето търчи навред,
разхвърля купчините цветни.
"Къде се дяна тоз поет?
Кога ръкави ще запретне?"
Емил:
И ето сядам в призори,
да я възпея аз във песен:
"Каква си хубава мари,
ти моя златокоса есен..."
Но тъкмо драснах ред и два,
отвънка се дочу гълчене...
Жената, цялата в листа,
извика: "Дявол да те вземе".
Петя:
"Отново седнал да твори,
на топло вътре се затворил.
Поет със шантави мечти
и ден дори не е работил.
Не знам какво ще замета –
дали листата или куче,
но този, с празната глава,
не знае к'во ще му се случи"
Емил:
Аман! И тази е една...
Защо е толкова проклета?
И още рано сутринта,
рани душата на поета.
Аз този есенен килим,
в поема щях да го възпея.
Но музата ми, яко дим –
изчезна. Май ще полудея!
Петя:
"Поете, бързо тук ела!
Дървата кой ли ще нацепи?
Козата? Аз ли да доя?
Заети са ми веч ръцете"
Емил:
Надигнах се, че няма как
със нея спора да спечеля.
Прощавай, Музо! С тебе пак
ще пишем – другата неделя.
Петя:
И най-накрая моят мъж,
дойде навън със триста зора.
"Вземи метлата! Eто дръж...
oтивам на кафе със Дора."
Емил:
Каква съдба... какво тегло!
Да пиша, уж, се бях зарекъл...
***
С метла, лопата и гребло –
пишман поет... и мъж под чехъл!
Свързани произведения
Комментарии
-
Много ме развеселихте
и сякаш е писано от един. За есента не берете грижа... Възпяха я, та знае ли се. Благодаря за настроението.
Поздрави и на двамата. -
Бурни аплодисменти, усмивки и Евала от Голям почитател на дуетните творби 😊
Имам и аз куп такива, подсетихте ме да пусна от тях скоро.
Поздрави сърдечни и на двамата. -
ha-ha
-
Весело е когато опоетизираш прозата на ежедневието!😂
Поздравления за написаното от дуета! -
Благодаря, Люси!
-
Получило се е интересно и весело!
-
Да, и аз мисля че стана доста забавно и интересно. Има синхрон, както ти каза, в същото време си личи и различният стил на писане.
-
Пете - много ми хареса, забавна заигравка ви се е получила. Браво! И то в синхрон!
-
🤣 Всеки си намира майстора в един момент. Благодаря, Пепи.
-
А леля Гина през стобора
поета гледа как се е озорил:
- Най-после и тоя писарушко
си намери майсторка да го ошушка! -
Радвам се, Bo! Благодарим ти. Наистина звучи като пиеса.
-
Мили, Петя и Емил, разсмяхте ме от сърце, хора!
Страхотен проект, представих си го като постановка на сцена!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Ина Калина 🙂
Георги, благодаря за аплодисментите и то бурни. 🙂 Може и нещо друго да измъдрим. Времето ще покаже.
Вили, трябваше и ние да я възпеем, но по нашия си начин. Ей така, за разнообразие.