Петя_Ап
55 1993
Nov 10, 2024, 3:57 PM  

Eсенни неволи - дует с Mazaco (Емил Боянов) 

  Poetry » Humour
169 5 14

 

 

Петя:

Настъпва пъстра есента.

Листата сипят се на воля...

Пък аз започнах да мета,

че трябва да изчистя двора. 

 

А кучето търчи навред, 

разхвърля купчините цветни.

"Къде се дяна тоз поет?

Кога ръкави ще запретне?"

 

Емил:

И ето сядам в призори, 

да я възпея аз във песен:

"Каква си хубава мари,

ти моя златокоса есен..."

 

Но тъкмо драснах ред и два, 

отвънка се дочу гълчене...

Жената, цялата в листа,

извика: "Дявол да те вземе".

 

Петя:

"Отново седнал да твори, 

на топло вътре се затворил.

Поетът с калпави мечти 

и ден дори не е работил.

 

Не знам какво ще замета –

дали листата или куче,

но този, с празната глава,

не знае к'во ще му се случи"

 

Емил:

Аман! И тази е една... 

Защо е толкова проклета? 

И още рано сутринта, 

рани душата на поета. 

 

Аз този есенен килим, 

в поема щях да го възпея. 

Но музата ми, яко дим – 

изчезна. Май ще полудея!

 

Петя:

"Поете, бързо тук ела!

Дървата кой ли ще нацепи?

Козата? Аз ли да доя?

Заети са ми веч ръцете"

 

Емил:

Надигнах се, че няма как

със нея спора да спечеля. 

Прощавай, Музо! С тебе пак

ще пишем – другата неделя. 

 

Петя:

И най-накрая моят мъж, 

дойде навън със триста зора. 

"Вземи метлата! Eто дръж...

oтивам на кафе със Дора."

 

Емил:

Каква съдба... какво тегло!

Да пиша, уж, се бях зарекъл... 

 

***

 

С метла, лопата и гребло –

пишман поет... и мъж под чехъл!

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Май е редно и аз да благодаря за хубавите отзиви. Но също така искам да благодаря и на Петя, която ми даде възможност да пиша заедно с нея. Беше голямо удоволствие!
  • Така е, Стойчо. Ако не погледнем от веселата страна на ежедневните злободневния, то тогава какво ни остава?
    Ина Калина 🙂
    Георги, благодаря за аплодисментите и то бурни. 🙂 Може и нещо друго да измъдрим. Времето ще покаже.
    Вили, трябваше и ние да я възпеем, но по нашия си начин. Ей така, за разнообразие.
  • Много ме развеселихте и сякаш е писано от един. За есента не берете грижа... Възпяха я, та знае ли се. Благодаря за настроението.
    Поздрави и на двамата.
  • Бурни аплодисменти, усмивки и Евала от Голям почитател на дуетните творби 😊
    Имам и аз куп такива, подсетихте ме да пусна от тях скоро.
    Поздрави сърдечни и на двамата.
  • ha-ha
  • Весело е когато опоетизираш прозата на ежедневието!😂
    Поздравления за написаното от дуета!
  • Благодаря, Люси!
  • Получило се е интересно и весело!
  • Да, и аз мисля че стана доста забавно и интересно. Има синхрон, както ти каза, в същото време си личи и различният стил на писане.
  • Пете - много ми хареса, забавна заигравка ви се е получила. Браво! И то в синхрон!
  • 🤣 Всеки си намира майстора в един момент. Благодаря, Пепи.
  • А леля Гина през стобора
    поета гледа как се е озорил:
    - Най-после и тоя писарушко
    си намери майсторка да го ошушка!
  • Радвам се, Bo! Благодарим ти. Наистина звучи като пиеса.
  • Мили, Петя и Емил, разсмяхте ме от сърце, хора!
    Страхотен проект, представих си го като постановка на сцена!
Random works
: ??:??