Есен в сърцето ми

(Autumn Tale)

Ето я, пролетта - блести в моите очи.

Kокетно лети над главите ни.

Осветява града със своите багри и топлина.

Докосва сърцето ми,

нежно пропуква леда от заспалата там тишина,

но не ме боли.

Усещам дори... мирис на жасмин 

да се носи от къдравите ù коси.

Ах... но аз съм есента, ти ме разбери.

Вземи очите ми, когато тръгваш си.

Вземи ги и пази ги! За мене не жали!

Защото аз си знам...

не ще мога обичам те,

не ще мога достигна те.

Ти си тъй красива и добра,

а аз... аз съм есента.