Oct 16, 2010, 4:11 PM

Есента

  Poetry
826 0 0

Есен в сърцето ми

(Autumn Tale)


Ето я, пролетта - блести в моите очи.

Kокетно лети над главите ни.

Осветява града със своите багри и топлина.

Докосва сърцето ми,

нежно пропуква леда от заспалата там тишина,

но не ме боли.

Усещам дори... мирис на жасмин 

да се носи от къдравите ù коси.

Ах... но аз съм есента, ти ме разбери.

Вземи очите ми, когато тръгваш си.

Вземи ги и пази ги! За мене не жали!

Защото аз си знам...

не ще мога обичам те,

не ще мога достигна те.

Ти си тъй красива и добра,

а аз... аз съм есента.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димка Делчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...