Есента винаги е красива
Първите жълти листа
докосват с пръсти земята.
Кехлибарните ириси на есента
ме поглеждат през клоните
на изтъняло лято.
С твоите очи.
Въздишките са събрани
в кошери на пчели.
Прашец от изгубена любов
и оставени стъпки за после.
И за преди.
Дъгите се стопяват
в все по-червеното слънце.
Все по-ранния залез.
Кървавото небе,
уморило крилете на птиците,
пее най-тъжната песен.
От музиката вали.
Събирам сълзите,
изсъхнали под летния вятър.
Есента всеки път ме убива.
Когато си тръгваш.
Липсата ти гори.
С белязани мисли в душата.
Красива носталгия
в топлото циганско лято.
Вдишвам те, за да запомня.
Усещам се най-истински жива,
когато по-малко умирам.
Сбогом. Отивай си с вятъра.
Вземи ми и лятото.
Есента винаги е красива.
Дори когато боли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ол Все права защищены
