9 окт. 2013 г., 10:11

Еснаф

619 0 3

Затворен плътно в своята килия
оставах сам със своята съдба,
настръхнал в битки за една филия
и окован за свойта Свобода!

Пътеката е строго очертана:
от вкъщи до работното место,
а тук броя мухите по тавана,
колегите си дебна под око...

И в тая ежедневна дандания
заставах  в златната среда.
Създавах връзки. Вдигах тупурдия...
И лъсках свойта лицева страна!

Научих се да лъскам с баданарка,
така достигах свойта висша цел...
За мене бог бе  всяка моя хилядарка,
а идеалите ми Дяволът ги взел!

Изхвърлих всички раншни идеали...
И клетвите на мойте младини.
Със тях не бихме вече преживяли,
дойдоха тука по-различни дни!


1972 г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...