Еснаф
Затворен плътно в своята килия
оставах сам със своята съдба,
настръхнал в битки за една филия
и окован за свойта Свобода!
Пътеката е строго очертана:
от вкъщи до работното место,
а тук броя мухите по тавана,
колегите си дебна под око...
И в тая ежедневна дандания
заставах в златната среда.
Създавах връзки. Вдигах тупурдия...
И лъсках свойта лицева страна!
Научих се да лъскам с баданарка,
така достигах свойта висша цел...
За мене бог бе всяка моя хилядарка,
а идеалите ми Дяволът ги взел!
Изхвърлих всички раншни идеали...
И клетвите на мойте младини.
Със тях не бихме вече преживяли,
дойдоха тука по-различни дни!
1972 г. София
© Христо Славов All rights reserved.
