Shedinko (Пацо)
17 7
21 дек. 2007 г., 11:19

Етажът е Дванадесети 

  Поэзия
597 0 4
Лампата  угасна и свещта догаря.
Ангелът си легна. В мрака ме остави.
Сърцето спира - душата умира.
Надеждата с нея - прегърнати към безкрая.
Спомени се ронят като листопада.
Мечтите ми пропадат вкочанени в самотата.
Пред мене пътя носи края - образ в огледало.
Някой се провикна:
- Спрете го! Той скача.
Извинявам се на всички! Етажът е дванайсти.

© Пацо Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Съжалявам, ама никакъв ритъм
  • Надеждата и мечтите са тези които дават спасителния лъч през трудните периоди от живота за това се хвани за тях и не ги оставяй да загаснат.Стихотворението е прекрасно
  • Пацо,сгрей ги тия мечти!Не ги оставяй да пропадат!Има смисъл да се живее!На никого не му е лесно!Бъди щастлив
  • как ме натъжи само...
    много хубаво и тъжно стихотворение...
    с обич за теб, Пацо.
Предложения
: ??:??