Етажът е Дванадесети
786
0
4
Лампата угасна и свещта догаря.
Ангелът си легна. В мрака ме остави.
Сърцето спира - душата умира.
Надеждата с нея - прегърнати към безкрая.
Спомени се ронят като листопада.
Мечтите ми пропадат вкочанени в самотата.
Пред мене пътя носи края - образ в огледало.
Някой се провикна:
- Спрете го! Той скача.
Извинявам се на всички! Етажът е дванайсти.
Ангелът си легна. В мрака ме остави.
Сърцето спира - душата умира.
Надеждата с нея - прегърнати към безкрая.
Спомени се ронят като листопада.
Мечтите ми пропадат вкочанени в самотата.
Пред мене пътя носи края - образ в огледало.
Някой се провикна:
- Спрете го! Той скача.
Извинявам се на всички! Етажът е дванайсти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пацо Все права защищены
