Shedinko (Пацо)
17 7
Dec 21, 2007, 11:19 AM

Етажът е Дванадесети 

  Poetry
600 0 4
Лампата  угасна и свещта догаря.
Ангелът си легна. В мрака ме остави.
Сърцето спира - душата умира.
Надеждата с нея - прегърнати към безкрая.
Спомени се ронят като листопада.
Мечтите ми пропадат вкочанени в самотата.
Пред мене пътя носи края - образ в огледало.
Някой се провикна:
- Спрете го! Той скача.
Извинявам се на всички! Етажът е дванайсти.

© Пацо All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Съжалявам, ама никакъв ритъм
  • Надеждата и мечтите са тези които дават спасителния лъч през трудните периоди от живота за това се хвани за тях и не ги оставяй да загаснат.Стихотворението е прекрасно
  • Пацо,сгрей ги тия мечти!Не ги оставяй да пропадат!Има смисъл да се живее!На никого не му е лесно!Бъди щастлив
  • как ме натъжи само...
    много хубаво и тъжно стихотворение...
    с обич за теб, Пацо.
Random works
: ??:??