Ето - казвам ти

- Обвинявам те!
Ти, който погуби
реалния човешки смях
и стремежа на моите мечти -
не знае сърцето що е грях,
докато не пронижат го заблуди,
от които аз сега прозрях!

- Осъждам те!
Защото лицемерие си ти -
плод, отровен от лъжата,
който не може да прелъсти
на честния човек душата
и вярата му в утрешните дни
с него да погребе в земята.

- Съжалявам те!
Че когато започне да вали
на моите мечти дъждът пороен,
не ще намериш стряха или свод,
защото не съм те мечтал такъв -
прояден от лъжи, мръсен живот,
в който съществувам неспокоен!