13 июл. 2006 г., 11:17

Ето ме! 

  Поэзия
805 0 13
Ето ме, идвам в зората разцъфнала,
като дюля узряла,тръпчива и жълта.
Във лъчите на утрото обич съм вплела
за да стигна, да докосна дланта ти.
За да помилвам с дъха си скулите ти,
сега съм в полъха нежен на вятъра,
и във небето над теб нежно надвесено
облаче бяло съм, свежо и чисто...
Всяка капка, излята от мене
ще целува с възторг твоите мисли!
Там съм аз и с всяко "Обичам те!",
радост и трепет нося в душата си! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??