Ето ме!
Ето ме, идвам в зората разцъфнала,
като дюля узряла,тръпчива и жълта.
Във лъчите на утрото обич съм вплела
за да стигна, да докосна дланта ти.
За да помилвам с дъха си скулите ти,
сега съм в полъха нежен на вятъра,
и във небето над теб нежно надвесено
облаче бяло съм, свежо и чисто...
Всяка капка, излята от мене
ще целува с възторг твоите мисли!
Там съм аз и с всяко "Обичам те!",
радост и трепет нося в душата си!
Ето ме, идвам в деня ти напрегнат...
С длан на челото, отнемам ти болката,
във очите ти уморени се вглеждам
и ти прошепвам: Как те обичам!
Ето ме! Тук съм отново във залеза!
В омая докосвам всяко кътче от теб,
и блестя във очите ти със вълшебство,
небесен подарък...за теб и за мен.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
