5 июл. 2007 г., 11:22

Ето ме цялата

795 0 8
Ето ме цялата, тук съм.
Нямам нищо за скриване...
Другото не е за разказване,
то е част от луната, която,
преди да се напълни, се мята
във жарища и пали пожари,
разпалва душите на хората.
И мен ме запали,
и горях в най-аленото на сърцето си.
Няма горене без пепел.
Изпепелих се докрай.
Но вятър ме грабна
и ме понесе по острото на хребета,
заглаждайки трънните белези.
(Времето е магия, която лекува).
Не вярваш ли?
Ето, отпий от чашата
на моята искреност, за да усетиш
вкусът на сълзите...
Солен е, нали!
В прииждащите спомени
няма печал, няма рана.
Посипани със сол, пак са яма,
но не кърви, не боли...
Не повярва на моите истини,
разсъблекли душата ми.
Не ме пощади.
Сега си върви.
И аз ще си тръгна със отлива.
И нощта със луната
пак ще се мята, но в други очи.
И пак ще кърви... но времето
ще излекува и тези следи.
Ето ме цялата. Тук съм,
във прегръдката на морето.
Морската пяна е моята душа.
Затова по пълнолуние
морето е алено,
събрало във шепи
любов и сълза...








Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ,,Морето е алено!''
    Разкош!
  • Много,много хубаво!!!
  • "Ето ме цялата. Тук съм,
    във прегръдката на морето.
    Морската пяна е моята душа.
    Затова по пълнолуние
    морето е алено,
    събрало във шепи
    любов и сълза..."

    Прекрасен е стиха ти, Жени!!! Поздрави!!!

  • Прекрасен е, Джейни!!!
    Браво, мила!
  • Обичам да те чета.Това е............

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...