Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
5.07.2007 г., 11:22 ч.

Ето ме цялата 

  Поезия
630 0 8
Ето ме цялата, тук съм.
Нямам нищо за скриване...
Другото не е за разказване,
то е част от луната, която,
преди да се напълни, се мята
във жарища и пали пожари,
разпалва душите на хората.
И мен ме запали,
и горях в най-аленото на сърцето си.
Няма горене без пепел.
Изпепелих се докрай.
Но вятър ме грабна
и ме понесе по острото на хребета,
заглаждайки трънните белези.
(Времето е магия, която лекува).
Не вярваш ли?
Ето, отпий от чашата
на моята искреност, за да усетиш
вкусът на сълзите...
Солен е, нали!
В прииждащите спомени
няма печал, няма рана.
Посипани със сол, пак са яма,
но не кърви, не боли...
Не повярва на моите истини,
разсъблекли душата ми.
Не ме пощади.
Сега си върви.
И аз ще си тръгна със отлива.
И нощта със луната
пак ще се мята, но в други очи.
И пак ще кърви... но времето
ще излекува и тези следи.
Ето ме цялата. Тук съм,
във прегръдката на морето.
Морската пяна е моята душа.
Затова по пълнолуние
морето е алено,
събрало във шепи
любов и сълза...








© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??