Евита е Живот!
Родена си в далечна Аржентина,
с небе от мрак и мъка натежало,
но вярна до смъртта на своята родина,
сърцето в тебе как ли е туптяло?
Че да се бори със срама, глада и злобата
не всеки в този свят мечтае,
но що са щастието и доброто, любовта,
щом следва примера ти, ще узнае.
Днес с теб делят ни времена, пространства,
но грейнала сред мрака отвъд юга,
звездата ти в лазура розов странства,
гласът ти с птиците и вятъра пристига.
Косите ти искрят във летните жита,
ръцете ти блестят във всяка добрина,
събрала в себе си могъща красота,
пожертва се за слънчевата светлина.
Сълзица в себе си без глас отроних,
ти нежно ме прегърна в свойта гръд,
живота ти изстрадан днес си спомних -
победна ти оставаш и след свойта смърт!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златко Тошков Все права защищены
