6 нояб. 2015 г., 07:46

Еволюция на моята вяра

656 0 1

Еволюция на моята вяра

 

Вярвах, дълбоко, искрено аз вярвах

на комунизма в светлите идеи.

Във братство, равенство и в бъдещето вярвах.

Уви! Оказаха се призрачни химери.

 

Тъй както стъпкаха неблагодарници

на Данко светлото, горящото сърце,

тъй стъпкаха ми алчните продажници

вярата, усмивката на моето лице.

 

Пак вярвам, но не в утопии и не в химери.

Не мога аз без светла вяра да живея.

Повярвах искрено в Христовите идеи

и с тази вяра искам да живея.

   

Във догмите на църквата не вярвам.

Аз Бог и Богородица в сърцето нося.

Пред тях неволни грешки изповядвам.

От тях за грешките си  прошка прося.

 

Във бъдещето вярвам. Отправям своя зов

към всички честни хора по земята.

Зова ви да опазим с вяра и любов

живота, бъдещето на децата.

 

След време те света ще управляват

със смелите си, чисти  и честни сърца.

Вярвам – с алчността,с войните ще се справят.

Нека опазим нашите златни деца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Събева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Споделям твоята вяра, без нея сме изгубени.
    В новото поколение, в доброто, в разума и съвестта му.
    Поздрави за гражданската позиция!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...