6.11.2015 г., 7:46 ч.

Еволюция на моята вяра 

  Поезия » Гражданска
488 0 1
Еволюция на моята вяра
Вярвах, дълбоко, искрено аз вярвах
на комунизма в светлите идеи.
Във братство, равенство и в бъдещето вярвах.
Уви! Оказаха се призрачни химери.
Тъй както стъпкаха неблагодарници
на Данко светлото, горящото сърце,
тъй стъпкаха ми алчните продажници
вярата, усмивката на моето лице.
Пак вярвам, но не в утопии и не в химери.
Не мога аз без светла вяра да живея.
Повярвах искрено в Христовите идеи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Събева Всички права запазени

Предложения
  • Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
  • Тук всеки ден по някой си отива. Дочакал утро - не дочакал мрак... Протяжно вие музиката жива. Прист...
  • Наизустих си сънищата, Боже, в очакване на знак да ме повикаш. Сълзите по съсухрената кожа ме парят,...

Още произведения »