6.11.2015 г., 7:46

Еволюция на моята вяра

658 0 1

Еволюция на моята вяра

 

Вярвах, дълбоко, искрено аз вярвах

на комунизма в светлите идеи.

Във братство, равенство и в бъдещето вярвах.

Уви! Оказаха се призрачни химери.

 

Тъй както стъпкаха неблагодарници

на Данко светлото, горящото сърце,

тъй стъпкаха ми алчните продажници

вярата, усмивката на моето лице.

 

Пак вярвам, но не в утопии и не в химери.

Не мога аз без светла вяра да живея.

Повярвах искрено в Христовите идеи

и с тази вяра искам да живея.

   

Във догмите на църквата не вярвам.

Аз Бог и Богородица в сърцето нося.

Пред тях неволни грешки изповядвам.

От тях за грешките си  прошка прося.

 

Във бъдещето вярвам. Отправям своя зов

към всички честни хора по земята.

Зова ви да опазим с вяра и любов

живота, бъдещето на децата.

 

След време те света ще управляват

със смелите си, чисти  и честни сърца.

Вярвам – с алчността,с войните ще се справят.

Нека опазим нашите златни деца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Събева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Споделям твоята вяра, без нея сме изгубени.
    В новото поколение, в доброто, в разума и съвестта му.
    Поздрави за гражданската позиция!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...