17 июн. 2011 г., 09:54

Европей & Европея 

  Поэзия
960 0 2

Розата на щастието, Европея,
помежду ни восъчни тела на минувачи,
питай ме какво ли става в червенинената къща,
мраморни са купите с вода-мълчание
и който ги излива
върху пода, той не страда обещания,
очите – за разплод на вятъра
и устните кървят в потоци-думи,
тук-там съм, Европея, просто ме издишай,
котката те стряска от съня ми,
но аз не притежавам котка,
а въже.

P.S.
Прозорците са слепи:
със пожари, избуяли.

Европей

© Питър Хайнрих Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??