Европей & Европея
1.3K
0
2
Розата на щастието, Европея,
помежду ни восъчни тела на минувачи,
питай ме какво ли става в червенинената къща,
мраморни са купите с вода-мълчание
и който ги излива
върху пода, той не страда обещания,
очите – за разплод на вятъра
и устните кървят в потоци-думи,
тук-там съм, Европея, просто ме издишай,
котката те стряска от съня ми,
но аз не притежавам котка,
а въже.
P.S.
Прозорците са слепи:
със пожари, избуяли.
Европей
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Питър Хайнрих Всички права запазени
