***
Дъждът почуква по стъклата,
надолу стича се, като сълзи,
това е мъката изгаряща душата,
че болката по таз земя пълзи.
Войни, жестокост и омраза,
човешкото в човека се топи,
навсякъде връхлита кат зараза,
а злобата свирепо зъби впи.
Деца оставени да мизеруват,
не знаят що е обич или топлина,
бащите им отишли да воюват,
убиват чужди в някоя страна.
Старици седнали на прага,
мислят си за своите чеда,
копнеещи за дума блага,
те гаснат бавно в самота.
Жени предлагат си телата,
продават на парче любов,
прогнила, черна е душата,
за благо щом на всичко си готов.
Приятелството струва интереси,
ламти човек за слава и пари,
за нормално сочат се `ереси
и светът напълно откачи.
Брат срещу брата си застава,
ако ще получи имане и власт,
злото навсякъде настава,
щом има удоволствия и сласт.
Религията хората разделя,
но пак причината е злато и сребро,
всяка за истинна се определя
и кръв пролива се уж за „добро“.
Светлината бавно на мрака отспътва,
но за света все още има надежда,
след дълга нощ винаги утро настъпва
и човек към доброто все ще поглежда.
---------------------------------------------------
Дъждът отново пада по стъклата
и капки стичат се, но са сълзи,
това са ангелите в небесата,
които молят Бог - да ни прости.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Попова Все права защищены
