Дъждът почуква по стъклата,
надолу стича се, като сълзи,
това е мъката изгаряща душата,
че болката по таз земя пълзи.
Войни, жестокост и омраза,
човешкото в човека се топи,
навсякъде връхлита кат зараза,
а злобата свирепо зъби впи.
Деца оставени да мизеруват,
не знаят що е обич или топлина,
бащите им отишли да воюват,
убиват чужди в някоя страна. ...