3 апр. 2010 г., 17:00

Фалшива

893 0 0

Казвам, че те мразя, а все още те обичам

опитвам се в заблуда да живея.

И ден след ден от себе си се отричам,

а ако знаеш как това най-много мразя.

 

И се чувствам чужда, някак фалшива.

изградена от безброй лъжи -

принудена от любовта си да се отрича,

макар всичко в мен да крещи, че така боли.

 

И сърцето иска всичко да ти разкрия,

а аз пред теб безмълвна пак стоя.

Тъгата в очите опитвам се да скрия,

животът ми се превърна във фалш, в лъжа.

 

Вътре в мен душата бавничко умира,

а лицето от фалшивата усмивка грее.

Сърцето за теб да пита не спира

и ден след ден гасне, тлее.

 

И се уча без теб да живея

Трудно е, щом себе си не мога да съм.

Фалшива. Със смях през сълзи се смея.

Далеч от теб, дори на себе си чужда съм.

 

И хората ме мислят за щастлива,

а така фалшива съм сега.

Маската добре ме прикрива,

скрива моята тъга.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Грета Ганчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...